Човек е свикнал да си задава въпроса: кой съм? А трябва да се пита: не съм ли едно лайно? ~ Сергей ДОВЛАТОВ
„ Този човек приказва като еднакъв с равните си – за равните им; той гледа хората не изпод нагоре, нито от горната страна надолу, а някак напълно мъничко в профил... Като че ли не желае да му обръщат внимание, не държи на личните си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един мирис, за по три-четири часа – именно тъй като е мъчно да се откъснеш от този негов звук, който не се натрапва, а възпитава у читателя въздържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-хубавата терапия, която може да бъде препоръчана на съвременниците, да не приказваме за потомците... ”
Йосиф Бродски
Роден в фамилията на сценичен режисьор и актриса, Довлатов следва лингвистика, а след това служи три години в защитата на трудово-поправителните лагери в Коми АССР. Наборът на първата му книга е погубен по предписание на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). От 1978 година живее в Ню Йорк, редактира демократичния емигрантски вестник „ Новый американец “, сътрудничи на „ New Yorker “ и води стратегия по радио „ Свобода “. Издава 11 книги, измежду които „ Соло на уъндърууд “, „ Компромисът “, „ Зоната “, „ Куфарът “.
(1941 ~ 1990)
Човек е привикнал да си задава въпроса: кой съм? Учен ли, американец, водач, евреин, емигрант… А би трябвало от самото начало да се пита: не съм ли едно лайно?
Повечето хора смятат за нерешими тези проблеми, чието решение минимум ги устройва.
Единственият почтен път – това е пътят на грешките, разочарованията и очакванията.
Порядъчен човек е този, който прави гадости без наслаждение.
Като погледнеш, и самотата е задоволителна. Парите, да речем при мене бързо свършват, само че самотата – никога…
Това е безумство – да живееш с мъж, който не си потегля единствено тъй като го мързи…
Знаеш ли, кое е най-важното в живота? Най-важното е, че животът е един. Минава се минутата, и край. Друга няма да има…
Любовта, другарството и уважението не могат да сплотят по този начин, както общата злоба към нещо.
Ние безпределно ругаем по другаря Сталин, и несъмнено, с причина. И все пак, желая да попитам – кой написа 4 милиона доноси?
Колкото са по-безнадеждни задачите, толкоз са по-дълбоки страстите.
Мисля си, че в любовта няма никаква мяра. Има само – да или не.
„ Главното в книгите и дамите не е формата, а наличието ”. Дори през днешния ден, след безчислени житейски разочарования, тая конфигурация ми се коства скучновата. Аз, както и преди, одобрявам единствено красивите дами.
Цяла година сред нас течеше нещо от рода на интелектуална непосредственост. С нюанс на омраза и разврат…
Предпочитам да бъда самичък, само че с някого…
Нормално е да отидеш на посетители, когато те поканят. Ужасно е да идеш на посетители, когато не си канен. Но най-хубавият вид е – когато те канят, а ти не отидеш.
„ Животът е прелестен и изумителен! ”, както е възкликнал другарят Маяковски в навечерието на самоубийството си.
Пуша единствено когато пия. А пия непрекъснато. Затова доста хора неправилно считат, че аз пуша.
Сметнах парите, без да изваждам ръце от джобовете си.
Отдавна към този момент не разделям хората на позитивни и негативни. А литературните герои – още повече. Освен това не съм сигурен, че в живота след закононарушението неизбежно следва разкайване, а след подвига – самодоволство. Ние сме това, което усещаме.
Семейството – това е когато по звука разбираш, кой се къпе под душа.
Източник: AdMe.ru
Снимки: STYLEINSIDER, Собака.ru, LiveJournal
